обяздила

Речник на българския език

1. обяздила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обяздила е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обяздила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обяздила е производна форма на обяздя (мин. деят. св. прич. ж. р.).