обяздил

Речник на българския език

1. обяздил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обяздил е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обяздил — мин. деят. св. прич. м. р.

обяздил е производна форма на обяздя (мин. деят. св. прич. м. р.).