обяздели

Речник на българския език

1. обяздели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обяздели е производна форма на обяздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обяздели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обяздели е производна форма на обяздя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).