обършел

Речник на българския език

1. обършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обършел е производна форма на обърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обършел е производна форма на обърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).