обърсал

Речник на българския език

1. обърсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обърсал е производна форма на обърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обърсал — мин. деят. св. прич. м. р.

обърсал е производна форма на обърша (мин. деят. св. прич. м. р.).