обърнел

Речник на българския език

1. обърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обърнел е производна форма на обърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обърнел е производна форма на обърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).