общинарствахте

Речник на българския език

1. общинарствахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

общинарствахте е производна форма на общинарствам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. общинарствахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

общинарствахте е производна форма на общинарствам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).