обухал е

Речник на българския език

1. обухал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обухал е е производна форма на обухам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обухал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обухал е е производна форма на обухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обухал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обухал е е производна форма на обухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).