обухал

Речник на българския език

1. обухал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обухал е производна форма на обухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обухал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обухал е производна форма на обухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обухал — мин. деят. св. прич. м. р.

обухал е производна форма на обухам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обухал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обухал е производна форма на обухам (мин. деят. несв. прич. м. р.).