обуславял е

Речник на българския език

1. обуславял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуславял е е производна форма на обуславям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обуславял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуславял е е производна форма на обуславям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обуславял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуславял е е производна форма на обуславям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).