обуславяла

Речник на българския език

1. обуславяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обуславяла е производна форма на обуславям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обуславяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обуславяла е производна форма на обуславям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обуславяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

обуславяла е производна форма на обуславям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обуславяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обуславяла е производна форма на обуславям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).