обулчило е

Речник на българския език

1. обулчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обулчило е е производна форма на обулча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обулчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обулчило е е производна форма на обулча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).