обулчила

Речник на българския език

1. обулчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обулчила е производна форма на обулча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обулчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обулчила е производна форма на обулча (мин. деят. св. прич. ж. р.).