обуло
1.
обуло —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
обуло
е производна форма
на обуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
обуло —
мин. деят. св. прич. ср. р.
обуло
е производна форма
на обуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).