обуздал е

Речник на българския език

1. обуздал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуздал е е производна форма на обуздая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обуздал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуздал е е производна форма на обуздая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).