обуздаел

Речник на българския език

1. обуздаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуздаел е производна форма на обуздая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обуздаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обуздаел е производна форма на обуздая (мин. деят. несв. прич. м. р.).