обуваха

Речник на българския език

1. обуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обуваха е производна форма на обувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обуваха е производна форма на обувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).