обувал си

Речник на българския език

1. обувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обувал си е производна форма на обувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обувал си е производна форма на обувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обувал си е производна форма на обувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).