обтрил съм

Речник на българския език

1. обтрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обтрил съм е производна форма на обтрия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обтрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обтрил съм е производна форма на обтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).