обтрил е

Речник на българския език

1. обтрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтрил е е производна форма на обтрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обтрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтрил е е производна форма на обтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).