обтрило е

Речник на българския език

1. обтрило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтрило е е производна форма на обтрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтрило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтрило е е производна форма на обтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).