обтрили

Речник на българския език

1. обтрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обтрили е производна форма на обтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обтрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обтрили е производна форма на обтрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).