обтрила е

Речник на българския език

1. обтрила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обтрила е е производна форма на обтрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обтрила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обтрила е е производна форма на обтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).