обтриело

Речник на българския език

1. обтриело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтриело е производна форма на обтрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтриело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обтриело е производна форма на обтрия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).