обтриел

Речник на българския език

1. обтриел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтриел е производна форма на обтрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обтриел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обтриел е производна форма на обтрия (мин. деят. несв. прич. м. р.).