обточи

Речник на българския език

1. обточи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обточи е производна форма на обточа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обточи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обточи е производна форма на обточа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обточи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обточи е производна форма на обточа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обточи — повелително наклонение, ед. ч.

обточи е производна форма на обточа (повелително наклонение, ед. ч.).