обтегнело е

Речник на българския език

1. обтегнело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтегнело е е производна форма на обтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).