обтегнело

Речник на българския език

1. обтегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтегнело е производна форма на обтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обтегнело е производна форма на обтегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).