обтегнало е

Речник на българския език

1. обтегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтегнало е е производна форма на обтегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтегнало е е производна форма на обтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).