обтегнало

Речник на българския език

1. обтегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обтегнало е производна форма на обтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обтегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обтегнало е производна форма на обтегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).