обсъди

Речник на българския език

1. обсъди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обсъди е производна форма на обсъдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обсъди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обсъди е производна форма на обсъдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обсъди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обсъди е производна форма на обсъдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обсъди — повелително наклонение, ед. ч.

обсъди е производна форма на обсъдя (повелително наклонение, ед. ч.).