обсебеше

Речник на българския език

1. обсебеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обсебеше е производна форма на обсебя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обсебеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обсебеше е производна форма на обсебя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).