обрязала

Речник на българския език

1. обрязала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрязала е производна форма на обрежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрязала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обрязала е производна форма на обрежа (мин. деят. св. прич. ж. р.).