обрулила е

Речник на българския език

1. обрулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрулила е е производна форма на обруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрулила е е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).