обрулва

Речник на българския език

1. обрулва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обрулва е производна форма на обрулвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обрулва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обрулва е производна форма на обрулвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обрулва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обрулва е производна форма на обрулвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).