обронил си

Речник на българския език

1. обронил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обронил си е производна форма на оброня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обронил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обронил си е производна форма на оброня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).