обронил е

Речник на българския език

1. обронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обронил е е производна форма на оброня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обронил е е производна форма на оброня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).