обронило е

Речник на българския език

1. обронило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обронило е е производна форма на оброня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обронило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обронило е е производна форма на оброня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).