обронила е

Речник на българския език

1. обронила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обронила е е производна форма на оброня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обронила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обронила е е производна форма на оброня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).