оброни

Речник на българския език

1. оброни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оброни е производна форма на оброня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оброни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оброни е производна форма на оброня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оброни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оброни е производна форма на оброня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оброни — повелително наклонение, ед. ч.

оброни е производна форма на оброня (повелително наклонение, ед. ч.).