обронваха

Речник на българския език

1. обронваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обронваха е производна форма на обронвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обронваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обронваха е производна форма на обронвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).