обричаха

Речник на българския език

1. обричаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обричаха е производна форма на обричам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обричаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обричаха е производна форма на обричам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).