обричах

Речник на българския език

1. обричах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

обричах е производна форма на обричам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. обричах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

обричах е производна форма на обричам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).