обричал съм

Речник на българския език

1. обричал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обричал съм е производна форма на обричам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обричал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обричал съм е производна форма на обричам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обричал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обричал съм е производна форма на обричам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).