обричал си

Речник на българския език

1. обричал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обричал си е производна форма на обричам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обричал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обричал си е производна форма на обричам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обричал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обричал си е производна форма на обричам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).