обричал е

Речник на българския език

1. обричал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обричал е е производна форма на обричам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обричал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обричал е е производна форма на обричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обричал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обричал е е производна форма на обричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).