обричало си

Речник на българския език

1. обричало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обричало си е производна форма на обричам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обричало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обричало си е производна форма на обричам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обричало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обричало си е производна форма на обричам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).