обричала

Речник на българския език

1. обричала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обричала е производна форма на обричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обричала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обричала е производна форма на обричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обричала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обричала е производна форма на обричам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обричала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обричала е производна форма на обричам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).