обринете

Речник на българския език

1. обринете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

обринете е производна форма на обрина се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обринете — повелително наклонение, мн. ч.

обринете е производна форма на обрина се (повелително наклонение, мн. ч.).