обринел

Речник на българския език

1. обринел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обринел е производна форма на обрина се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обринел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обринел е производна форма на обрина се (мин. деят. несв. прич. м. р.).